news

Старата школа на ските и хотелите в Банско: Не два, три лифта трябват

Старата школа на ските и хотелите в Банско: Не два, три лифта трябват
 
 

Еколозите са виждали орли само на Орлов мост, убедени са Иван Хаджипопов и Михаил Страков

 

Те не са банскалии от старо време, а истински представители на старата школа в ново Банско. Иван Хаджипопов (вляво) и Михаил Страков някога прокарвали пъртини в Пирин и утъпквали с крака пистите, за да правят състезания, а днес като звездите на Световната купа, на които за 5-и път са домакини, карат “Атомик“. Ала още пазят ските и щеките от миналия век, за да не забравят откъде и те, и градът са тръгнали.
2-мата са и сред първите, които събирали децата в една стая, за да отворят втората за гости. Сега къщите им са вече хотели с по 3 звезди на вратите, чиито прагове целогодишно минават туристи от Европа и дори от Австралия. Доказали са, че знаят рецептата на доброто посрещане – дърва в камината и греяна ракия, но само те не стигат. Затова се гневят, че „шепа малоумници“ гасят огъня с пепел, спирайки развитието на курорт №1.
„Банско днес е световна класа и утвърдена марка, но това не е даденост, а дългогодишна борба. Много е трудно нещо да се направи, а е толкова лесно да се унищожи“, казват те. Може би тъкмо защото знаят много, интервюто с тях е някак странно – на въпросите отговарят предимно с въпроси.

 

Пожелахте да се чуе думата ви за Банско, какво имате да кажете?
Иван Хаджипопов: Има една приказка – „Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет“. Банско е създадено градче с късмет, обаче държавата в последните години май е готова да го метне на бунището. Да, ние имаме даденостите от Бога, случихме и на инвеститор, който наля пари и направи писти, за които всички ни завиждат. И в последните години, когато се създадоха най-добрите неща, гледаме и друго – как насила ни дърпат назад и държавата се държи като мащеха.


Разкажете какво беше преди.
И. Х.: През 1978-а завърших алпинизъм в Спортната академия. После станах треньор към алпийския клуб в Банско, бил съм и състезател в местния ски отбор, работил съм и като планински водач в някогашния „Балкантурист“, където съм се занимавал с немските групи. Казвам ви това, за да знаете, че съм изкарал живота си в планината. Помня как идваха чехи и поляци и спяха на палатки. Още тогава усещах накъде ще тръгнат рано или късно нещата.
След промените малко по малко си разширих къщата, за да давам стаи под наем. Първо направих договор с туроператори от Русия, после посрещах френски групи, сега работя с австралийци, идват хора от Нова Зеландия, Канада, Япония и Корея.

В началото се молехме за всеки гост,

сега са много повече от очакваното, има работа за всички като мен. Туристите са тук, но инфраструктурата изостава.
Михаил Страков: Казват ми Миле и моя е Страковата къща. Скиор ветеран съм и от съм от първите с къщи за гости. През 1963-а завърших горския техникум в Банско, имам представа и как се стопанисва планината. Знаете ли, че парковете в България са пример точно за обратното – за това как се съсипват горите. Навремето хората тук се занимаваха с дърводобив, обработване, каменоделство, животновъдство.
Решиха в един момент планината да е парк, добре. Сега в парка дърветата падат и ги остават да гният. Ако стане пожар никой, не може да пристъпи да го гаси. Преди с този материал зареждаха малките фабрики. 150 каменоделци имахме в Банско, които хранеха семейства. Вярно, една смешна табела стоеше на кариерата: „Повече павета за народа!“, ама имаше работа. А сега тия павета са ни на главите. Вместо де се редят тротоари с плочки от цимент, който се рони, можеше да са като някога от истински, вечен камък. Но – не, каменоделната се затвори се, защото чуковете плашели животните.

 

А не е ли така?
М. С.: Нека дойдат еколозите и заедно да отидем не в парка, а в резерватите и да видим къде са тия животни, ще открием ли сега стъпки в снега? Няма ги и не са прогонени от нас. Бракониерите се ширят. Новите баровци със снайпери ги трепят и дори не ги прибират.
И животновъдството е мъртво. В резервата „Юлен“ всичко е в бурени и пелин. Защото където няма животни, всичко обраства, гората почва да боледува. Ето това е природният им парк… И той е 40 000 хектара, а ски зоната 160 хектара. Къде е равновесието? Това пък, дето го влачат от години – имало усвоени територии извън концесията – да ги решат колко са, да изчистят метрите и да се почне да се работи.
Какво да се работи, да се построи втората кабинка ли?
И. Х.: Стига с тая втора кабинка! Не две, три трябват! И пистите да се разширят, да се направят нови. Да се направи и Кулиното в Разлог, и Добринище. Не е панацея втората кабинка, много трябва да се потруди държавата, ако иска да се развие туризмът. На Запад всеки курорт от калибъра на Банско има минимум 2 лифта и много повече писти.
Пирин обаче е под закрилата на ЮНЕСКО.
И.Х.: Че какво от това?! Ние не искаме, не даваме даже да се строят хотели в планината. 3, 4, 5 писти – за това говорим. Стига с голословие – ските нанасяли непоправими вреди. Какви са тия вреди, що не ги посочат ясно?! Как може да се направи щета от 3 или 5 писти, които половината са в алпийската зона и едва на финала се махат по няколко дървета?! Обемът на изсечените за това дървета ще е 100 пъти по-малък от планираната сеч.

На Запад имат по 600 км писти, ние караме на 60 и ни били много...

М. С.: Та в Европа хората нямат ли еколози? Или там защитниците на природата са наясно с това, няма по-чист транспорт в планината от влековете, че хората не могат да живеят без поминък, че туризмът е индустрия, която носи милиарди, че от тези милиарди има и за мерки за защита на природата, за поддържане на флора и фауна, за почистване на горите…
И. Х.: Хайде аз да ви попитам сега нещо – на кого вредят пистите? На белите мечки, дето ги няма, или на зимния бръмбар, който щом се охлади земята, слиза на 60 см и чака да го покрият 2 метра сняг? Кой го пипа, как да го смачкаме, като излиза чак през лятото, когато няма ски?! Да кажат еколозите – какви са птичките и как точно им пречим?
Ще кажат, че туристите вдигат шум и ги гонят.
М. С.:

 

Кое е по-важно – децата или бръмбарите?!

Хайде и това да ми кажат еколозите. При мен сега спят хлапетата от Чепеларе, които са тук за републиканско състезание... Има само 8 момичета старша възраст, това е катастрофа, децата не знаят вече какво е спорт.
И. Х.: Момчетата са 17, но са от 4 ски центъра. Това ни е политиката, това е отношението на правителството, което диктува и отношението на хората. Никой не мисли, че децата трябва да се изкарат от стаите, да се научат да живеят здравословно, сред природата. Няма по-здрав спорт от ските – на чисто и студено в планината. Наскоро прочетох, че на едно от състезанията в Кицбюел публиката била 70 000. Представете си колко пари оставят там на местните хора гостите.
М. С.: 90 процента от тия, дето скачат на „Орлов мост“, са виждали орли само там. Или се правят на малоумни, или са точно такива. Като са толкова активни във „Фейсбук“, да отворят, да прочетат за другите курорти. 2 дни рових в интернет, всичко прегледах. Кицбюел е на 762 м надморска височина. Градът Банско е на 967 метра, за какво лаят, че на другите места пистите са във височините? Извадил съм информация за всички по-популярни курорти. Само Шладминг има 860 км писти. В северната част на Италия са над 120 км писти в района на Трентино. Има 12 ски центъра със зъбчатки, дето пробиват планините, има 450 лифта, ама не са се притеснили, че вредят. Какво да кажем за Андора. Целият град-държава е на 462 кв. км, 20 на 23 км, и само в този район има 110 писти с всякаква трудност. 80% процента от брутния вътрешен продукт идва от зимния туризъм. 9 млн. туристи на година! Богатите руснаци вече са там. Защото управниците им знаят какво да правят и как да защитават националния си интерес.
И. Х.: Във Венген стартът е на 1400 метра, финалът на 1200. Бъндеришка поляна е на 1600. И Венген също е в ЮНЕСКО, но има 19 лифта и 112 км писти, все в ниската част. Руският пазар отпада за България, защото руснаците избягаха в Куршавел, който е най-скъпият курорт.

Но там има 600 км писти, не чакат, за да стигнат до тях и плащат по 1200 лв. за стая. Дори и българите вече казват – ще даваме повече, ама няма да се редим на лифта.


Добре, какво предлагате?
М. С.: Нека тези наши управници, които казват, че работят в диалог с гражданите и имат приоритети, да дойдат да си поговорим. Президентът Плевнелиев, който кара ски при нас, казва, че сме свободна България. Защо тогава Европа да ни определя колко писти да имаме?
И. Х.: Защо няколко писти се превръщат в големия проблем на България? Никой не пита къде отиват нашите гори. Лятото минах през Хърватия, Словения, Франция. Дървета, дървета, дървета, никъде не видях да се сече.
М. С.: При нас горите навсякъде се повалят – дървесината ни се изнася, съсипва се за отопление. Защо малоумниците не дойдат да видят, колко дърва има пред всяка къща в Банско през лятото?! Да погледнат, да видят, че много от тези дървета са млади, зелени, мъртви.


Това не са ли камъни в собствената ви градина?
И. Х.: А имат ли хората избор? И друго искам да питам – защо привържениците на екологията не настояват за газопровод до Банско, да се пусне синьо гориво, да е чист въздухът? Туристите вече се оплакват, че като излязат вечер, мирише на пушек, на чад.
Проблемите не са едната кабинка и 50-те дървета. И не са само при нас. Хората от Чепеларе разказаха как не пуснали лифт заради 10 дървета. А е толкова просто – режеш едно, садиш 3.

 

Колко дървета са дошли да залесят природозащитниците?

М. С.: Банскалии имахме над 2000 дка земеделски земи, които попаднаха в парка. Някои са залесени, други са се самозалесили. Да сте чули някой да излезе, да иска да си ги реституира? Не, ние казваме, нека са си гора, тя си е нашата, но защо да не се просекат няколко дървета за писти?
Ходих лятото по Странджа, където има райони, в които няма и дръвче останало, всичко е срязано и изнесено – било в Турция, било в Гърция. И за това никой не протестира. А навремето внасяхме от Коми. Заводът за столове тук работеше с дъб от Украйна и Беларус.
И. Х.: В Италия знам, че не можеш да отвориш фабрика, ако не подпишеш документ, че процент от дървесината ще е внос. Та проблемът е в изсечените за износ милиони кубици, но зелените не протестират.
Втората кабинка ли е решението?
М. С.: Да, и сега ще ви кажа нещо, дето никой не го мисли. Ами с тая само една кабинка курортът трябва да се затвори, защото не е безопасен за туристите. Я си представете, че горе се извие буря и тези 10 000 души на ски трябва да слязат. Но гръм удря електрониката на лифта и го блокира. Какво правят хората?!
Звучи зловещо.
М.С.: И е възможно, пример имам съвсем пресен от Родопите – на 23 януари светкавица спира лифта от хижа „Студенец“ до връх Снежанка. 40 минути хората седят във въздуха. Знаете ли дори сега при откриването на сезона колко време чакаха гостите ни, за да слязат? Някои по 4 часа. Бяха ми дошли приятели от Плевен, върнаха се посинели от студ, псуват държавата.

Е, с една кабинка, това е положението.
И. Х.: И толкова е странно, че еколозите не скачат там, където няма мераклии да извадят пари да развиват зоните. А ги боли за нашата планина, за това, че имаме късмета да ни е дошъл на крака инвеститор. Човекът е с проекта, с парите, готов да ни осигури всички екстри и нищо не става, защото 10 души не дават. Това е малоумие! Вместо да се търсят инвеститори и за Кулиното, и за Добринище, за да се направят и те, да имат туристите избор, да има конкуренция. В Солт Лейк Сити знаете каква мащабност, какво строителство беше за олимпиадата през 2002 г. И никой не каза, че там има резерват, в който живеят не буболечки, а най-изчезващите индиански племена.

Всички еколози карат ски, значи знаят, че е хубаво и полезно

И защо лаят само срещу Банско и Паничище? Там, където условията са прекрасни. Защото инвеститорите не им дават суха пара.
М.С.: А през това време ние горим. Преди години дойдоха норвежци, ахкаха, радваха се и писаха за нас в едно от най-популярните списания там. При мен спаха, сложили са ме на снимка. Но си го казаха директно: „Ние ще ви похвалим, но не сте готови да посрещате повече гости. И да дойдат, няма да върнат, ако не си развиете инфраструктурата, малко са ви съоръженията.“ Трябваше да дойдат на 19 януари, като видели опашките в интернет – обадиха се, че отказват. Група от 30 човека изгубих. В крайна сметка защо държавата не ни помогне мъничко и ние да дадем принос да расте тоя вътрешен продукт?!
 

Снежна покривка
Банско
0 см
Бъндеришка поляна
0 см
Тодорка
0 см
Лифтове
Кабина
Моста
Коларски
Бъндерица 1
Бъндерица 2
Шилигарник
Чалин валог
Тодорка
Плато
Стара котва
Детска котва
Паница Б
Влек Чалин
Църна Могила
Писти
Коларски
Бъндерица
Плато 1
Балканиада
Шилигарник 1
Тодорка
Стара писта
Юлен
Томба
Шилигарник 2
Плато 2
Стражите
Църна Могила
Чалин валог 2
Чалин валог 1
Ски път 1
Ски път 2
Банско
Чалин Валог
Бъндеришка поляна
Шилигарника
Плато
Тодорка

Заявка за резервация

За да изпратите заявка, моля попълнете всички полета на формата вдясно или пишете на email:

res_bansko@balkanholidaysint.com
E.g., 18.10.2017
E.g., 18.10.2017